Synonym of Object-oriented

In der Analyse geht es darum, die Anforderungen zu erfassen und zu beschreiben, die das zu entwickelnde Softwaresystem erfüllen soll. Stark vereinfacht ausgedrückt sucht und sammelt man in dieser Phase alle Fakten, stellt diese dar und überprüft sie. Dies geschieht oft in Form eines textuellen Pflichtenheftes oder der Software Requirements Specification. Das darauf aufbauende Objektorientierte Analysemodell (OOA-Modell) ist eine fachliche Beschreibung mit objektorientierten Konzepten, oft mit Elementen der Unified Modeling Language (UML) notiert. Es hebt das Wesentliche hervor und lässt Unwichtiges weg. Ein Bezug zur Informationstechnik ist in dieser Phase ausdrücklich unerwünscht. Das OOA-Modell kann ein statisches und/oder ein dynamisches Teilmodell enthalten. Es kann auch einen Prototypen der Benutzerschnittstelle enthalten.

オブジェクト指向は、当初プログラムの構造をオブジェクト群の相互作用とおよびその雛形であるクラス群の関係として捉え、プログラムコードを書き表すオブジェクト指向プログラミングから始まっているが、その後、システム開発における要求分析フェイズにおいて、開発しようとする対象領域の構成要素をオブジェクトとして発見・定義していくオブジェクト指向分析、システムの動作や構造をオブジェクトとクラスとして記述するオブジェクト指向設計技術としても広く発展・普及することとなった。

オブジェクト指向の枠組みが持つ道具立ては、一般的で強力な記述能力を持つ。特に複雑なシステム記述、巨大なライブラリ（特に部品間で緊密で複雑な相互関係を持つもの）の記述においては、現実問題としてオブジェクト指向の考え方は必須であるといえる。

Класс — это тип, описывающий устройство объектов — экземпляров. Класс можно сравнить с чертежом, согласно которому создаются объекты. Обычно классы разрабатывают таким образом, чтобы их объекты соответствовали объектам предметной области.

Прототип — это образцовый объект, по образу и подобию которого создаются другие объекты.

当我们提到面向对象的时候，它不仅指一种程式设计方法。它更多意义上是一种程序开发方式。在这一方面，我们必须了解更多关于面向对象系统分析和面向对象设计（Object Oriented Design，简称OOD）方面的知识。

• Обекти — пакетират данни и функционалност заедно в обособени единици в една компютърна програма; обектите служат за база на модулността и структурата в една обектно-ориентирана компютърна програма.
• Абстракция — Способността на една програма да игнорира някои аспекти на информацията, с която работи — способността да се съсредоточава върху същественото. Всеки обект в системата служи като модел на един абстрактен „агент“, който може да извършва дадена работа, да променя състоянието си и да докладва за него, и да „общува“ с други обекти в системата без да разкрива как са реализирани тези свойства. Процесите, функциите или методите също подлежат на абстракция и когато те са абстрактни се използват разнообразни техники за разширяване на една абстракция:
• Капсулиране — наричано също скриване на информация: Прави невъзможно за потребителите на даден обект да променят неговото вътрешно състояние по неочакван начин; само вътрешните методи на обекта имат достъп до неговото състояние. Всеки клас има интерфейс, който определя как другите класове могат да взаимодействат с него като по този начин се явява черна кутия за другите класове и останалата част от програмите, които го използват. Това предпазва потребителите от разстройване на инвариантите на класа, което е полезно, защото позволява реализацията на един клас обекти да бъде променена в аспекти, които не са достъпни чрез интерфейса без това да изисква промени в потребителските програми. Дефинициите за капсулиране се съсредоточават по-скоро върху групирането и пакетирането на сродна информация (кохезия) отколкото върху сигурността. Обектно-ориентираните езици за програмиране обикновено не предлагат формални ограничения с цел сигурност на вътрешното състояние на обектите. Използването на един метод за достъп е въпрос на конвенция за дизайна на интерфейса.
• Полиморфизъм — Различни неща или обекти могат да имат еднакъв интерфейс или да отговарят на едно и също (по наименование) съобщение и да реагират подходящо в зависимост от природата или типа на обекта. Това позволява много различни неща да бъдат взаимозаменими. Например, ако една птица получи съобщение „движи се бързо“, тя ще маха с крила и ще лети. Ако един лъв получи същото съобщение, той ще тича, използвайки краката си. И двете животни отговарят на една и съща молба по начини, които са подходящи за всяко от тях.
• Наследяване — Организира и подпомага полиморфизма и капсулирането, като позволява да бъдат дефинирани и създавани обекти, които са специализирани варианти на вече съществуващи обекти. Новите обекти могат да използват (и разширяват) вече дефинираното поведение, без да е необходимо да реализират това поведение отново. Това обикновено се прави чрез групиране на обектите в класове и дефиниране на нови класове, които разширяват съществуващи класове и подреждане по този начин на класовете в дървета или решетки, отразяващи сходствата в тяхното поведение. Докато използването на класове е най-популярната техника за наследяване, има и друга известна техника, наречена Прототипно-базирано програмиране.

Това е всъщност редица идеи, повечето от които съществуват от отдавна. Те са събрани заедно, заедно със свързаната с тях терминология, за да бъде създадена методика за програмиране. Говори се, че идеите зад обектно-ориентираното програмиране заедно са толкова силни, че те са създали смяна на парадигмата в програмирането.

Точните им дефиниции варират в зависимост от гледната точка. Например езиците със статични типове често имат малко по-различен поглед върху обектно-ориентираното програмиране от този на езиците с динамични типове, предизвикан от фокусирането върху свойствата на програмите при компилация, в първия случай, и при изпълнение — във втория.

1960'lı yılların sonuna doğru ortaya çıkan bu yaklaşım, o dönemin yazılım dünyasında beliren bir bunalımın sonucudur. Yazılımların karmaşıklığı ve boyutları sürekli artıyor, ancak belli bir nitelik düzeyi korumak için gereken bakımın maliyeti (zaman ve çaba olarak) daha da hızlı artıyordu. NYP'yi bu soruna karşı bir çözüm haline getiren başlıca özelliği, yazılımda birimselliği (İngilizce - modularity) benimsemesidir.

객체 지향 프로그래밍은 프로그램을 유연하고 변경이 용이하게 만들기 때문에 대규모 소프트웨어 개발에 많이 사용된다. 또한 프로그래밍을 더 배우기 쉽게 하고 소프트웨어 개발과 보수를 간편하게 하며, 보다 직관적인 코드 분석을 가능하게 하는 장점을 갖고 있다. 그러나 지나친 프로그램의 객체화 경향은 실제 세계의 모습을 그대로 반영하지 못한다는 비판을 받기도 한다.